Камъните и тайните на улица Карловска (ГАЛЕРИЯ)

Един от малкото километрични камъни и „указателна табела“ за Пазарджик от царско време, запазен на улицата

„Карловска“ е с едни от най-добре запазените витрини на улично ниво в целия град

Най-големите и скъпи павета застилат пътя по историческата улица

Улица „Карловска“ в Кършиака, може би, е едно от най-важните за опазване места в града. Може да звучи странно, но има редици причини да мисля така. Чарът на малката улица трудно се открива в момента, но там има много за опазване и представяне, което градската власт не бива да унищожава с лека ръка. Интересът към улицата в последните дни се възроди покрай дейностите около подновяване на ВиК-мрежата и, смятам, прибързаните мнения на местната власт тя да се асфалтира.

Липсата на публично представен проект и на обществено обсъждане за тази зона не бива да се допуска. „Това не е културно наследство според Министерството“ е само измиване на ръце и опит да се избяга от отговорност. Именно едно публично обсъждане ще покаже на местната власт какво ценно за опазване има там и какви мерки е нужно да се вземат: както по отношение на публичната собственост, така и относно евентуални регулации на частните имоти. И накратко – какви са тайните ценности на улицата?

Цялостната градоустройствена обстановка

Защо изобщо обръщаме внимание точно на улица „Карловска“, а не на произволна друга улица? В недалечното минало това е бил главната входно-изходна артерия на град Пловдив. Днес тя е една от многото криви улички в Кършиака около пешеходния мост, но преди 100 години тя е била „Главната“. В годините след Освобождението и през царско време улицата е продължението на моста над река Марица.

Чак през социализма днешният Пешеходен мост получава своята сегашна посока и излиза на днешните улици „Васил Левски“ и „Брезовска“. Тази идея, обаче, е залегнала още в плана на Йосиф Шнитер през 1892 година, както може да се види от червените линии в него. Тази промяна, обаче не се реализира и дълго време „Карловска“ продължава да е главната улица.

Името, обаче, не бива да ви заблуждава. Макар и наименована на посоката като редица други подобни улици и „шосета“ – „Цариградско“, „Пещерско“, „Брезовско“ и т.н., на населеното място, към което отиват, тя всъщност е главният изходен път към Пазарджик, но и към София (а оттам – и към цяла Европа).

Днес тази важна градска артерия не е толкова натоварена. Да, има известен проблем с паркирането, но самото движение не е толкова активно, че да се налага асфалтиране на пътя. Паважната настилка спокойно може да се остави, а дори и да се „реставрира“, но за това – малко по-надолу.

Къщите, оградите и техните обитатели

В този материал говоря за материалното наследство – „камъните“ на улицата. Разбира се, безценно – нематериално – наследство е и хората, които обикалят по тези камъни и обитават къщите. За тях силно ви препоръчваме разказа на Ивелина Василева в материала „Вратите и тайните на улица Карловска“.

Но какво е ценното в самите къщи? Те са материалният белег за историята на тази главна пловдивска улица. Богати или не толкова, пищни или не толкова, те показват, че там е кипял бурен живот и хората от годините след Освобождението са строяли своите красиви домове и магазини също толкова добре, както и тези в самия градски център.

Редица къщи са също толкова ценни, колкото и тези по Главната улица „Александър I Батенберг“. Има красиви къщи от всяко десетилетие след Освобождението до 1940-те.

Има обаче една съществена, никак не маловажна, разлика, спрямо Главната на центъра. А това е – степента на автентичност.

Малко теория на опазване на културното наследство: когато се гледа дадена ценност, например къща, тя не се оценява единствено по това колко е стара, колко е „красива“, кой архитект я е построил и кой е живял в нея, ами и това доколко тя действително е запазена в автентичност. А къщите по „Карловска“, по една или друга причина, са изключително добре запазени – макар и не винаги в отлично състояние. Олющената фасада понякога е по-добра от санираната със стиропор стена, защото можеш да възстановиш историята както си е била.

А голямата разлика е на тротоарното, пешеходно ниво. Ако по Главната „Александър I” всички витрини са заменени с безлични прозорци през целия етаж, то на „Карловска“ има редица запазени витрини с дървена дограма. Вратите и прозорците на тези дюкяни могат – и трябва – да бъдат запазени и добре поддържани, ако действително се интересуваме от пловдивската история, а не само да имитираме загриженост.

Някои от магазините са запазени почти изцяло – дори с каменните бордюри, които почти навсякъде в днешно време са облицовани в гранитогрес или друг съвременен материал. Такава автентичност няма почти никъде другаде в града. Отделни магазини, разбира се, има, но с изключение на някои части на Капана и на ул. „Отец Паисий“, тя почти е изгубена.

Друг важен елемент са и вратите към самите къщи – също много красиви, не винаги в отлично състояние, но автентични и запазени, които се нуждаят само от малка реставрация. Освен тях са запазени и много от металните щори, каквито също все още има на други места в града, но са рядкост.

И най-малкото – камъните, надписите и другите малки детайли

Не на последно място, дори може би напротив, са малките детайли – тези неща, които са най-близо до пешеходеца, до човека, който се разхожда или живее в този град. Редица такива ценности трябва да бъдат запазени при последващия ремонт и голямата надежда е да им се обърне внимание – тъй като често при иначе важните инфраструктурни ремонти, хората, които правят тези ремонти, ги смятат просто за някакви „камъни“, които да се изхвърлят на бунището.

Един такъв камък е уникалната „указателна табела“ Пловдивъ-Пазарджикъ. Ако си припомним градоустройствената важност на улица „Карловска“ – това е важната пътна артерия не само за Карлово, но и за Пазарджик, и за София. Там е излизал моста над Главната. И тъкмо там стои този уникален камък – днес в градинката, донякъде неглижиран, дори надраскан със спрей.

Този исторически „вектор“ на движение от преди 100 години трябва да бъде акцентиран в тази градинка. Посоката на движение, която е водила в центъра на града да бъде указана – с пейки, павета, растителност, или нещо, което някой умно мислещ архитект може да измисли.

Друг такъв „камък“, свързан с междуградското движение също е уникален – километричният камък, на 100-ина метра по-надолу по улицата на източния тротоар. Той показва километрите до Карлово, а от другата страна с „1“ и километрите до центъра на Пловдив. При смяна на настилката на тротоара този камък спокойно може да бъде захвърлен като ненужен и пречещ.

Но той е един от много малкото останали изобщо в България, а още по-малко – в градовете ни – такива километрични камъни. Той също трябва да бъде запазен и дори акцентиран по някакъв начин в градската тъкан.

Ценни са и някои надписи като “Търговска къща братя Сичеви“ или табелките „ул. „Карловска“ също са достойни за запазване – елементи от историята на града, на които рядко се обръща внимание.

И накрая: паветата. Това, което – изглежда със сигурност – ще загубим, ако оставим решението на хората, които мислят само за инфраструктурата. И все пак, какво толкова ценно има в едни павета? Пак – историята.

Всеки паважен път може да ни изглежда еднакъв и, вероятно, да не ни харесва, защото колата се тресе, но зад него има някаква история.

Като по-важен и по-централен път „Карловска“ е направен с най-хубавите павета. Най-активното павиране на пътища се прави през 30-те години – а понякога, от тогава, правене и на по тогавашната терминология бетонни настилки. С това се е занимавала както градската управа, така и държавата – Министерството на благоустройството и пътищата.

И „Карловска“ – освен красивия „указателен знак“ Пловдивъ-Пазарджикъ и уникалния километричен камък  – може да се похвали и с тези красиви 20 сантиметрови павета (най-големите по това време), подредени по специфичен начин – на 45 градуса спрямо оста на пътя. Специфично е и използването на петоъгълните камъни – последните преди бордюра. Ценни са и самите каменни бюрдюри. Може да звучи тривиално, но – извинявам се за повторението – често тези ценни, носещи своята история, детайли биват изринати от багерите и заменени с бетонни, скучни и, между другото – по-малотрайни елементи.

Между другото, подобно е решена улица „Отец Паисий“ – също с тези най-големи за важна улица павета, както и една съвсем игнорирана отсечка от улица „Цар Асен“ около кръстовището с „Богомил“ до Сточна гара – отсечка, която едно време е била „Асеновградско“ или Станимашко шосе.

За съжаление на улица „Отец Паисий“ загубихме едни изключително интересни артефакти – водосточните канали, продължение на водостичните тръби. За съжаление там тези каменни улеи бяха премахнати, но идентични има по „Карловска“ и в този случай тези големи монолитни елементи трябва да бъдат запазени.

Разбира се, тези големи павета имат не само историческа, но и икономическа стойност – по-скъпи от по-малките павета, с които са застлани повечето улици.

През 30-те години в годишните отчети на споменатото Министерство на благоустройството дори е отбелязвано колко павета са произведени, от кои кариери, с какви размери, на каква стойност и прочее. Такава отчетност днес е позабравена. Но може поне, с уважение към тази история от преди почти 100 години, да запазим това наследство.

Вероятно всички пловдичани знаят за унищожаването на Марково тепе именно за павета. Същата съдба има част от Джендем тепе и част от Сахат тепе. Министерството пък е правило своя добив от кариера „Бошуля“ край едноименното пазарджишко село. Дали този междуградски важен път е застлан с камъни от „Бошуля“ или от някое наше си тепе, историята не помни, но детайлното проследяване на работата на тези кариери показва, че за държавата те са били важни и ценни. Такива трябва да бъдат за нас и днес.

И дори можем да помислим една стъпка напред: Вместо паветата да се изкопават, изхвърлят, пазят на склад или продават, освен да ги запазим, да „реставрираме“ и пътя. През годините с различни изкопи и ремонти, паветата са разпиляни и между добре подредените под 45 градуса камъни има и много произволно подредени малки павета.

Ако възстановим тази настилка в историческия ѝ, а също и естетичен, вид, ако опазим и изчистим ценните камъни, фасади, бордюри, и надписи (естетизирайки пространството с малко контрол върху всякаквите реклами, табели, климатици и пр.), запазим витрините, улица „Карловска“ може да стане още една от гордостите на Пловдив.